18 abr 2019, 0:45

Като край

1.1K 1 5

 

Като бавно умиране беше -

прегръщах те и се сбогувах,

косите ти с пръсти целувах,

докато сърцето кървеше...

 

Каква любов погребвах само!

Ще я оплаквам много време, 

а ти за малко да задремеш, 

склонил глава на мойто рамо,

 

Какви мечти, какви копнежи

натъпквах тихо във ковчега.

Незнаейки, че те погребвам

ти беше мил и беше нежен...

 

И толкова е празно - яма,

как да запълня тази дупка?!

От ляво е сърцето, тупка

и имам пулс, но теб те няма...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Със Стойчо.
    Тъгата, скръбта... извисяват човешкия дух.
    Който може дълбоко да страда, е докоснат от Бога.
    Хубав стих, хареса ми!

    ПП Давам ти мааалко оптимизъм... след едно такова мое умиране...
    Сякаш си описала мен...
  • Много благодаря за милите думи!
    От Моцарт любима ми е 40-та симфония, но докато нижех тези думи слушах няколко ноктюрни от Шопен.
    Лаик съм и в двете области - поезия и музика
  • Много тъга,но с риск да повторя това което съм казвал: опоетизирана тъга! Дори такава поезия носи по-възвишено ниво от прехласване по други теми от живота.Може би, затова предпочитам да слушам "Реквием" от Моцарт или "Лунната соната", отколкото "Одата на радостта", въпреки, че са от друг гений като Бетховен.
    Много ми хареса написаното от теб,мило момиче, още повече, че с тези вътрешни рими, драматизма се засилва и носи въздействие върху читателя от желаната авторова насоченост.
    Моите приятелски поздрави и пожелания за успех,Ива!
  • Болка! Силна болка! Усетих я!
  • Силен стих! Браво!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...