18.04.2019 г., 0:45

Като край

1.1K 1 5

 

Като бавно умиране беше -

прегръщах те и се сбогувах,

косите ти с пръсти целувах,

докато сърцето кървеше...

 

Каква любов погребвах само!

Ще я оплаквам много време, 

а ти за малко да задремеш, 

склонил глава на мойто рамо,

 

Какви мечти, какви копнежи

натъпквах тихо във ковчега.

Незнаейки, че те погребвам

ти беше мил и беше нежен...

 

И толкова е празно - яма,

как да запълня тази дупка?!

От ляво е сърцето, тупка

и имам пулс, но теб те няма...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със Стойчо.
    Тъгата, скръбта... извисяват човешкия дух.
    Който може дълбоко да страда, е докоснат от Бога.
    Хубав стих, хареса ми!

    ПП Давам ти мааалко оптимизъм... след едно такова мое умиране...
    Сякаш си описала мен...
  • Много благодаря за милите думи!
    От Моцарт любима ми е 40-та симфония, но докато нижех тези думи слушах няколко ноктюрни от Шопен.
    Лаик съм и в двете области - поезия и музика
  • Много тъга,но с риск да повторя това което съм казвал: опоетизирана тъга! Дори такава поезия носи по-възвишено ниво от прехласване по други теми от живота.Може би, затова предпочитам да слушам "Реквием" от Моцарт или "Лунната соната", отколкото "Одата на радостта", въпреки, че са от друг гений като Бетховен.
    Много ми хареса написаното от теб,мило момиче, още повече, че с тези вътрешни рими, драматизма се засилва и носи въздействие върху читателя от желаната авторова насоченост.
    Моите приятелски поздрави и пожелания за успех,Ива!
  • Болка! Силна болка! Усетих я!
  • Силен стих! Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...