18.04.2019 г., 0:45 ч.
Като край
Като бавно умиране беше -
прегръщах те и се сбогувах,
косите ти с пръсти целувах,
докато сърцето кървеше...
Каква любов погребвах само!
Ще я оплаквам много време,
а ти за малко да задремеш,
склонил глава на мойто рамо,
Какви мечти, какви копнежи
натъпквах тихо във ковчега.
Незнаейки, че те погребвам
ти беше мил и беше нежен...
И толкова е празно - яма,
как да запълня тази дупка?!
От ляво е сърцето, тупка
и имам пулс, но теб те няма...
© Ива ВалМан Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много благодаря за милите думи!
От Моцарт любима ми е 40-та симфония, но докато нижех тези думи слушах няколко ноктюрни от Шопен.
Лаик съм и в двете области - поезия и музика
-
Много тъга,но с риск да повторя това което съм казвал: опоетизирана тъга! Дори такава поезия носи по-възвишено ниво от прехласване по други теми от живота.Може би, затова предпочитам да слушам "Реквием" от Моцарт или "Лунната соната", отколкото "Одата на радостта", въпреки, че са от друг гений като Бетховен.
Много ми хареса написаното от теб,мило момиче, още повече, че с тези вътрешни рими, драматизма се засилва и носи въздействие върху читателя от желаната авторова насоченост.
Моите приятелски поздрави и пожелания за успех,Ива! -
Болка! Силна болка! Усетих я!
-
Силен стих! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тъгата, скръбта... извисяват човешкия дух.
Който може дълбоко да страда, е докоснат от Бога.
Хубав стих, хареса ми!
ПП Давам ти мааалко оптимизъм... след едно такова мое умиране...
Сякаш си описала мен...