Apr 18, 2019, 12:45 AM

Като край

  Poetry » Love
1K 1 5

 

Като бавно умиране беше -

прегръщах те и се сбогувах,

косите ти с пръсти целувах,

докато сърцето кървеше...

 

Каква любов погребвах само!

Ще я оплаквам много време, 

а ти за малко да задремеш, 

склонил глава на мойто рамо,

 

Какви мечти, какви копнежи

натъпквах тихо във ковчега.

Незнаейки, че те погребвам

ти беше мил и беше нежен...

 

И толкова е празно - яма,

как да запълня тази дупка?!

От ляво е сърцето, тупка

и имам пулс, но теб те няма...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Със Стойчо.
    Тъгата, скръбта... извисяват човешкия дух.
    Който може дълбоко да страда, е докоснат от Бога.
    Хубав стих, хареса ми!

    ПП Давам ти мааалко оптимизъм... след едно такова мое умиране...
    Сякаш си описала мен...
  • Много благодаря за милите думи!
    От Моцарт любима ми е 40-та симфония, но докато нижех тези думи слушах няколко ноктюрни от Шопен.
    Лаик съм и в двете области - поезия и музика
  • Много тъга,но с риск да повторя това което съм казвал: опоетизирана тъга! Дори такава поезия носи по-възвишено ниво от прехласване по други теми от живота.Може би, затова предпочитам да слушам "Реквием" от Моцарт или "Лунната соната", отколкото "Одата на радостта", въпреки, че са от друг гений като Бетховен.
    Много ми хареса написаното от теб,мило момиче, още повече, че с тези вътрешни рими, драматизма се засилва и носи въздействие върху читателя от желаната авторова насоченост.
    Моите приятелски поздрави и пожелания за успех,Ива!
  • Болка! Силна болка! Усетих я!
  • Силен стих! Браво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...