11 ago 2013, 16:56

Като лека настинка 

  Poesía » De amor
768 0 11

Ти - отдавна пораснал  и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.

Тук местата са вече заети
от щастливи до болка безделници.
Ти за малко докосна небето,
аз се спънах в коравите делници.

Като лека настинка ще мине,
утре щом си преборим крилете.
С теб сме само детайл от машина
с краткотрайната форма на цвете.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??