Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети
от щастливи до болка безделници.
Ти за малко докосна небето,
аз се спънах в коравите делници.
Като лека настинка ще мине,
утре щом си преборим крилете.
С теб сме само детайл от машина
с краткотрайната форма на цвете.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
