Aug 11, 2013, 4:56 PM
Като лека настинка
Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети
от щастливи до болка безделници.
Ти за малко докосна небето,
аз се спънах в коравите делници.
Като лека настинка ще мине,
утре щом си преборим крилете.
С теб сме само детайл от машина
с краткотрайната форма на цвете.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
чувал съм, че настинката понякога била полезна, стига да не се превърне в бронхит
-
Благодаря, Елена!
-
Прекрасен стих!
-
Даниииии!
Аз-прекрасното бедствие! Харесва ми, благодаря!
Да, благодаря Жанет, като песен е... -
Хрис!!!
-
Като бедствие си, вярно е ...! Прекрасно!
-
Много, много хубаво!
Като песен е -
По-скоро тъжна е тази ирония в края...Благодаря ти!
Запази усмивката си, Златка!
Понякога се удивлявам и аз, Кети. Това е нещо, което не зависи от мен кой знае колко...
-
Трудна е за лекуване тази настинка...Хареса ми,предизвикателно е,а краят е истинска иронична находка!
-
Как да не се усмихне човек на такъв стих
-
Не спирам да се удивлявам, Хрис, на таланта ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
