2 dic 2007, 21:46

Като малката кибрити продавачка 

  Poesía » Otra
1549 0 2

 

Не искам щастие в кибритена кутийка,

да гаснат мечтите, като запалена клечка.

Не искам да бъда за миг само щастлива,

а после да плача злочеста.

Не искам щастие в кибритена кутийка,

да гаснат надежди след всяка запалена клечка

и под усмивката фалшива

да крия болката горчива.

Не искам да чезна по блянове и химери,

а радостта да е далечна и чужда,

да гледам последната запалена клечка

и в нейния пламък да гори надежда.

А аз като малката кибритопродавачка,

сгушена в студа да умирам

и с усмивка последна света да разбирам.

© Вили Мотовили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами бори се, момиче!


    ПП: А колкото до Недялко Йорданов, можеш да започнеш с "Не остарявай, любов".
    Примерно...
  • Хубаво!
Propuestas
: ??:??