2 дек. 2007 г., 21:46

Като малката кибрити продавачка 

  Поэзия » Другая
1550 0 2

 

Не искам щастие в кибритена кутийка,

да гаснат мечтите, като запалена клечка.

Не искам да бъда за миг само щастлива,

а после да плача злочеста.

Не искам щастие в кибритена кутийка,

да гаснат надежди след всяка запалена клечка

и под усмивката фалшива

да крия болката горчива.

Не искам да чезна по блянове и химери,

а радостта да е далечна и чужда,

да гледам последната запалена клечка

и в нейния пламък да гори надежда.

А аз като малката кибритопродавачка,

сгушена в студа да умирам

и с усмивка последна света да разбирам.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами бори се, момиче!


    ПП: А колкото до Недялко Йорданов, можеш да започнеш с "Не остарявай, любов".
    Примерно...
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??