Като малката кибрити продавачка
Не искам щастие в кибритена кутийка,
да гаснат мечтите, като запалена клечка.
Не искам да бъда за миг само щастлива,
а после да плача злочеста.
Не искам щастие в кибритена кутийка,
да гаснат надежди след всяка запалена клечка
и под усмивката фалшива
да крия болката горчива.
Не искам да чезна по блянове и химери,
а радостта да е далечна и чужда,
да гледам последната запалена клечка
и в нейния пламък да гори надежда.
А аз като малката кибритопродавачка,
сгушена в студа да умирам
и с усмивка последна света да разбирам.
© Вили Мотовили All rights reserved.
