11 dic 2009, 23:13

Като мен

  Poesía
691 0 1

От всяка своя кръв ли се отричаш?

От всяка нова нежност ли боли?

Така боли (до смърт) като обичаш

от всяко питане към себе си: "дали?".

 

От собствената вярност ли си страдал,

или от предателства на близките тогава?

Премина ли и ти през всеки кръг на ада?

А въздухът във теб те задушава...

 

И ти ли като мене не заспиваш

от търсене на вечното дърво

и от лицето всяка сутрин ли измиваш

съмненията - всички до едно?

 

Във всяка ли усмивка си откривал

вместо приятелство измама?

На себе си ли като мен си се присмивал

и затова ли сме една душа от двама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпили сме чашата на разочарованието до дъно, Меги, платихме всяка добрина, която сторихме, успеха изстрадахме...Поздравления за емоционалния, пробождащ сърцето стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...