11.12.2009 г., 23:13 ч.

Като мен 

  Поезия
496 0 1

От всяка своя кръв ли се отричаш?

От всяка нова нежност ли боли?

Така боли (до смърт) като обичаш

от всяко питане към себе си: "дали?".

 

От собствената вярност ли си страдал,

или от предателства на близките тогава?

Премина ли и ти през всеки кръг на ада?

А въздухът във теб те задушава...

 

И ти ли като мене не заспиваш

от търсене на вечното дърво

и от лицето всяка сутрин ли измиваш

съмненията - всички до едно?

 

Във всяка ли усмивка си откривал

вместо приятелство измама?

На себе си ли като мен си се присмивал

и затова ли сме една душа от двама?

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпили сме чашата на разочарованието до дъно, Меги, платихме всяка добрина, която сторихме, успеха изстрадахме...Поздравления за емоционалния, пробождащ сърцето стих!
Предложения
: ??:??