Като мен
От всяка своя кръв ли се отричаш?
От всяка нова нежност ли боли?
Така боли (до смърт) като обичаш
от всяко питане към себе си: "дали?".
От собствената вярност ли си страдал,
или от предателства на близките тогава?
Премина ли и ти през всеки кръг на ада?
А въздухът във теб те задушава...
И ти ли като мене не заспиваш
от търсене на вечното дърво
и от лицето всяка сутрин ли измиваш
съмненията - всички до едно?
Във всяка ли усмивка си откривал
вместо приятелство измама?
На себе си ли като мен си се присмивал
и затова ли сме една душа от двама?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
