Като мен
Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води,
за тихия смисъл и старите рани,
за дръзките мисли и вещите ближни.
И двамата говорим за днешните дни -
да можеш и после да знаеш,
да чуеш и после да пишеш,
да чувстваш и после да мислиш,
да искаш и после да даваш,
да тръгнеш и после да вземеш,
да кажеш и после да помниш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
