Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води,
за тихия смисъл и старите рани,
за дръзките мисли и вещите ближни.
И двамата говорим за днешните дни -
да можеш и после да знаеш,
да чуеш и после да пишеш,
да чувстваш и после да мислиш,
да искаш и после да даваш,
да тръгнеш и после да вземеш,
да кажеш и после да помниш.
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
