Като метално влечуго е моста

22 sept 2006, 10:19

Poesía

929 0 3

На който като онемял гледам

Неоново синьо небе

Стъклен поглед препуска през себе си всичко

Но нищо не разбирам

Защото съм дете

Което оцеля

След ядрената зима

Само тя и аз стояхме

Да гледаме

Птиците, които трудно летяха

В лепкавия oт кръв въздух

Сега съм сам и ми се повръща

Но не защото

Залеза след малко ще ме боядиса

В мръсно розово

А защото съм като машина

Във отровен
Космос

А преди имаше всичко

От което имах нужда –

Кристална вода, вместо гъсти пушеци

Небе, вместо стена от прах

И кучета, които да ни слушат

Вместо да се бият срещу нас за мърша

Но понякога ми се струва, че и сега е красиво

Няма вятър

Но има хиляди оттенъци на сивото

Които ми напомнят за няколко

Откъснати кокичета

Метални

08.06.2005

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2006-09-24T07:19:01+03:00

О,Декс...Хубав текст!!!Много хубаво пишеш,човече!Поздравявам те за трите стиха!Хенри
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-09-23T17:12:03+03:00

Успехът е - да победиш,миличък!
buba_muba (Буба)

2006-09-22T21:51:00+03:00

а преди имаше всичко...успех дете в оттенаците на сивото