Като метално влечуго е моста
Като метално влечуго е моста
На който като онемял гледам
Неоново синьо небе
Стъклен поглед препуска през себе си всичко
Но нищо не разбирам
Защото съм дете
Което оцеля
След ядрената зима
Само тя и аз стояхме
Да гледаме
Птиците, които трудно летяха
В лепкавия oт кръв въздух
Сега съм сам и ми се повръща
Но не защото
Залеза след малко ще ме боядиса
В мръсно розово
А защото съм като машина
Във отровен
Космос
А преди имаше всичко
От което имах нужда –
Кристална вода, вместо гъсти пушеци
Небе, вместо стена от прах
И кучета, които да ни слушат
Вместо да се бият срещу нас за мърша
Но понякога ми се струва, че и сега е красиво
Няма вятър
Но има хиляди оттенъци на сивото
Които ми напомнят за няколко
Откъснати кокичета
Метални
08.06.2005
© Десислав Илиев All rights reserved.
