Като метално влечуго е моста
Като метално влечуго е моста
На който като онемял гледам
Неоново синьо небе
Стъклен поглед препуска през себе си всичко
Но нищо не разбирам
Защото съм дете
Което оцеля
След ядрената зима
Само тя и аз стояхме
Да гледаме
Птиците, които трудно летяха
В лепкавия oт кръв въздух
Сега съм сам и ми се повръща
Но не защото
Залеза след малко ще ме боядиса
В мръсно розово
А защото съм като машина
Във отровен
Космос
А преди имаше всичко
От което имах нужда –
Кристална вода, вместо гъсти пушеци
Небе, вместо стена от прах
И кучета, които да ни слушат
Вместо да се бият срещу нас за мърша
Но понякога ми се струва, че и сега е красиво
Няма вятър
Но има хиляди оттенъци на сивото
Които ми напомнят за няколко
Откъснати кокичета
Метални
08.06.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
