22.09.2006 г., 10:19 ч.

Като метално влечуго е моста 

  Поезия
768 0 3

Като метално влечуго е моста

На който като онемял гледам

Неоново синьо небе

Стъклен поглед препуска през себе си всичко

Но нищо не разбирам

Защото съм дете

Което оцеля

След ядрената зима

Само тя и аз стояхме

Да гледаме

Птиците, които трудно летяха

В лепкавия oт кръв въздух

Сега съм сам и ми се повръща

Но не защото

Залеза след малко ще ме боядиса

В мръсно розово

А защото съм като машина

Във отровен
Космос

 

А преди имаше всичко

От което имах нужда –

Кристална вода, вместо гъсти пушеци

Небе, вместо стена от прах

И кучета, които да ни слушат

Вместо да се бият срещу нас за мърша

 

Но понякога ми се струва, че и сега е красиво

Няма вятър

Но има хиляди оттенъци на сивото

Които ми напомнят за няколко

Откъснати кокичета

Метални

 

08.06.2005

 

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??