Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
5 may 2022, 20:47

Като мишленце сивата тъга... 

  Poesía » Otra
354 1 4

На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,


прокъсани патъци, избелели
и кученце със стъклени очи,
което помни хиляди недели
и пакости, но още си мълчи.


И куклата ми, с русите косичка,
и още помня – Катя беше тя,
на детството ми рошавата птичка,
подплашено изпърха – полетя.


Поспри за миг, безстрашно мое птиче,
аз вече знам какво е страх – незван,
но още в мен живее и обича,
девойчето от стария таван.


И ето пак отдолу глас долита:
— " Момиче мое, слизай ти сега!"
Спотайва се в душицата ми свита,

като мишленце сивата тъга...


.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Добротворки
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Poesía » Otra
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
  642  4  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??