Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
5.05.2022 г., 20:47 ч.

Като мишленце сивата тъга... 

  Поезия » Друга
282 1 4

На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,


прокъсани патъци, избелели
и кученце със стъклени очи,
което помни хиляди недели
и пакости, но още си мълчи.


И куклата ми, с русите косичка,
и още помня – Катя беше тя,
на детството ми рошавата птичка,
подплашено изпърха – полетя.


Поспри за миг, безстрашно мое птиче,
аз вече знам какво е страх – незван,
но още в мен живее и обича,
девойчето от стария таван.


И ето пак отдолу глас долита:
— " Момиче мое, слизай ти сега!"
Спотайва се в душицата ми свита,

като мишленце сивата тъга...


.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Добротворки
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Поезия » Друга
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
  575  4  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??