18 nov 2023, 8:18  

Като на разходка

  Poesía
473 1 0

Като на разходка

 

Откъдето минаваш това прави.

Гледай на живота като на разходка

Тревога щом ти дойде - погледни защо -

Идва от къде.

Да направиш виж какво.

Най-напред се с мисъл утешавай ти.

 

Дай - ако не дал си, ил - недодал.

Вземи, ако не взел си.

Излез от тази дупка.

Наказанието вземане е то.

Накажи виновния - и върни духа си.

 

А ако си сам "виновен" ти,

Поправѝ се.

Нощта щом мине, танца на деня започва.

Не стой на място ти едно.

Не гледай във една посока само.

 

Стегнѝ се, има да се прави що.

Ако се почувстваш ти комфортен много,

Комфорта остави - излез оттам.

А ако пренапрегнал си се - почини си.

Създай усещане във себе си: деятел ти си.

Действащо лице - "турист" скучаещ - не.

 

Облаци, дъжд - всичко временно е.

Хубавото идва неизбежно,

Само не пречи му.

И лошото е също неизбежно,

но времето

Върти се - всичко се повтаря.

 

На колелото на времето возѝ се.

Победител там бъди.

Не бъди нахален при това.

Не ти си само във света, и сам не си.

 

Когато имаш време на разходка отиди!

 

Слава на Велес !!

 

Ура

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...