2 dic 2008, 6:13

Като нас

  Poesía
725 0 1

Като нас

 

Затвори очи и протегни ръка.

Усещаш ли - това съм аз?

Вятърът през пръстите ти прелетял.

Ни дъх, ни спомен от него не остава.

 

Погледни нагоре - най-малката звезда.

Виждаш ли я - това съм аз?

Тъй кратко виждаш как проблясва.

И след миг ти повече не я откриваш.

 

През пръстите ти пясъкът изтича.

Усещаш ли - това са мечтите ни?

От пълна шепа остава песъчинка.

Не мечта, а сетна надежда.

 

Вълните отмиват стъпките ти в пясъка.

Виждаш ли - това сме ние?

Следа, оставена единствено за миг.

А след вълната белегът отново е...

                                                       красив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...