2 dic 2008, 6:13

Като нас

  Poesía
722 0 1

Като нас

 

Затвори очи и протегни ръка.

Усещаш ли - това съм аз?

Вятърът през пръстите ти прелетял.

Ни дъх, ни спомен от него не остава.

 

Погледни нагоре - най-малката звезда.

Виждаш ли я - това съм аз?

Тъй кратко виждаш как проблясва.

И след миг ти повече не я откриваш.

 

През пръстите ти пясъкът изтича.

Усещаш ли - това са мечтите ни?

От пълна шепа остава песъчинка.

Не мечта, а сетна надежда.

 

Вълните отмиват стъпките ти в пясъка.

Виждаш ли - това сме ние?

Следа, оставена единствено за миг.

А след вълната белегът отново е...

                                                       красив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...