Като нас
Като нас
Затвори очи и протегни ръка.
Усещаш ли - това съм аз?
Вятърът през пръстите ти прелетял.
Ни дъх, ни спомен от него не остава.
Погледни нагоре - най-малката звезда.
Виждаш ли я - това съм аз?
Тъй кратко виждаш как проблясва.
И след миг ти повече не я откриваш.
През пръстите ти пясъкът изтича.
Усещаш ли - това са мечтите ни?
От пълна шепа остава песъчинка.
Не мечта, а сетна надежда.
Вълните отмиват стъпките ти в пясъка.
Виждаш ли - това сме ние?
Следа, оставена единствено за миг.
А след вълната белегът отново е...
красив!
© Даниела All rights reserved.
