2 дек. 2008 г., 06:13

Като нас

719 0 1

Като нас

 

Затвори очи и протегни ръка.

Усещаш ли - това съм аз?

Вятърът през пръстите ти прелетял.

Ни дъх, ни спомен от него не остава.

 

Погледни нагоре - най-малката звезда.

Виждаш ли я - това съм аз?

Тъй кратко виждаш как проблясва.

И след миг ти повече не я откриваш.

 

През пръстите ти пясъкът изтича.

Усещаш ли - това са мечтите ни?

От пълна шепа остава песъчинка.

Не мечта, а сетна надежда.

 

Вълните отмиват стъпките ти в пясъка.

Виждаш ли - това сме ние?

Следа, оставена единствено за миг.

А след вълната белегът отново е...

                                                       красив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...