Като нас

Затвори очи и протегни ръка.

Усещаш ли - това съм аз?

Вятърът през пръстите ти прелетял.

Ни дъх, ни спомен от него не остава.

Погледни нагоре - най-малката звезда.

Виждаш ли я - това съм аз?

Тъй кратко виждаш как проблясва.

И след миг ти повече не я откриваш.

През пръстите ти пясъкът изтича.

Усещаш ли - това са мечтите ни?

От пълна шепа остава песъчинка.

Не мечта, а сетна надежда.

Вълните отмиват стъпките ти в пясъка.

Виждаш ли - това сме ние?

Следа, оставена единствено за миг.

А след вълната белегът отново е...

                                                       красив!