9 dic 2005, 0:03

Като неканен гост

  Poesía
1K 0 1

Като неканен гост
влизаш в моята душа,
по изпепеляващ мост
навлизаш бавно в дълбините на сърцето ми,
разбиваш го и си отиваш,
а сълзите ми като пороен дъжд се стичат.
Протегнах ръка и се опитах да те спра,
но ти като цигарен дим изчезна в ноща
и в сърцето ми гасне бавно една надежда.
Сърцето си опитвам аз да събера
кристалче по кристалче от страшната тъма,
но болка жестока ме пронизва
и душата ми със самота обгръща.
И след дълги дни и нощи на страдание
съвзвх се аз,това беше само изпитание,
но зная историята ще се повтори
и отново ще разбиеш сърцето и душата мои.
Като неканен гост на прага на сърцето ми стоиш
и чакаш пак да го изпепелиш,
но вратата моя за тебе вече е заключена,
а ключа къде загуби ти кажи?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това най-ми хареса Мимо ти си била талант :П

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...