9.12.2005 г., 0:03

Като неканен гост

1K 0 1

Като неканен гост
влизаш в моята душа,
по изпепеляващ мост
навлизаш бавно в дълбините на сърцето ми,
разбиваш го и си отиваш,
а сълзите ми като пороен дъжд се стичат.
Протегнах ръка и се опитах да те спра,
но ти като цигарен дим изчезна в ноща
и в сърцето ми гасне бавно една надежда.
Сърцето си опитвам аз да събера
кристалче по кристалче от страшната тъма,
но болка жестока ме пронизва
и душата ми със самота обгръща.
И след дълги дни и нощи на страдание
съвзвх се аз,това беше само изпитание,
но зная историята ще се повтори
и отново ще разбиеш сърцето и душата мои.
Като неканен гост на прага на сърцето ми стоиш
и чакаш пак да го изпепелиш,
но вратата моя за тебе вече е заключена,
а ключа къде загуби ти кажи?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това най-ми хареса Мимо ти си била талант :П

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...