9 oct 2009, 17:18

Като огън 

  Poesía
809 0 19

В светлината на изгреви трескави

търсиш знака божествен за нас,

жадно вдишваш на птиците песните -

да познаеш сред тях моя глас.

 

Тишината уханна на вятъра

гали с моята топла ръка

и шепти без слова необятното

"тя при тебе ще дойде сама".

 

Неспокойният пламък на свещите

бавно в теб разпилява нощта

и забравил за дните и грешките

с леки пръсти рисуваш дъга.

 

Като огън изгарям ти  вените,

моя лик ден и нощ те тревожи

и дори да изчезне Вселената,

знаеш - мен да забравиш - не можеш.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??