Като огън
В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.
Тишината уханна на вятъра
гали с моята топла ръка
и шепти без слова необятното
"тя при тебе ще дойде сама".
Неспокойният пламък на свещите
бавно в теб разпилява нощта
и забравил за дните и грешките
с леки пръсти рисуваш дъга.
Като огън изгарям ти вените,
моя лик ден и нощ те тревожи
и дори да изчезне Вселената,
знаеш - мен да забравиш - не можеш.
© Вики All rights reserved.
