21 ene 2007, 16:28

Като от медна чаша любовта изтече

  Poesía
1.5K 0 7
Обичах пламналите облаци в небето,
върбата, сведена тъй скръбно над водите;
обичах през ноември и брега, където
опиваше ме в звуци хорът на вълните.
 
Обичах тебе безнадеждно и неволно,
откривах те във всичко най-красиво, мили.
И зазвъня като камбана моят дух, но
в живота дните ни и зло са отредили.

И днес брегът е пуст, върхарите са слепи,
в пространството се пръснаха и ветровете,
а нощите са неми, дните са нелепи,
повяхна любовта ми като полско цвете.

Обичах някога, ала е късно вече.
Лицето ти не ми говори нищо... Страшно - 
като от медна чаша любовта изтече,
в пръстта попи. А всичко тук така е прашно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Листопад Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...