31 dic 2006, 19:15

Като пчела 

  Poesía
879 0 10

Като пчела


Със восъчно капаче запечатвам

килийката на старата година,

разпъвам го във шест добри посоки,

а лошите, ще гледам да отмина.


Отвън събирах, в себе си тършувах,

забързвах, спирах дива, полудяла,

оглеждах се и в цветен сън потъвах,

но все се мъчех да оставам цяла.


Сега разбирам, в малката килийка

са мойте чувства в думи и във рими,

просветне ли над тях сълзица бистра,

ще светят меко в идните години,


защото ги запазих от отрова,

от стрък горчив, от тъмна нощна билка,

обличах ги във дрешка чиста, нова,

и нежно ги целувах със усмивка.


Приспивам ги. Очаквам семената

от бяла обич да покълват бавно

и пак да пея в слънчева позлата

когато в цвят потъне жарко лято...


31.12.2006

 

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??