Като пчела
Като пчела
Със восъчно капаче запечатвам
килийката на старата година,
разпъвам го във шест добри посоки,
а лошите, ще гледам да отмина.
Отвън събирах, в себе си тършувах,
забързвах, спирах дива, полудяла,
оглеждах се и в цветен сън потъвах,
но все се мъчех да оставам цяла.
Сега разбирам, в малката килийка
са мойте чувства в думи и във рими,
просветне ли над тях сълзица бистра,
ще светят меко в идните години,
защото ги запазих от отрова,
от стрък горчив, от тъмна нощна билка,
обличах ги във дрешка чиста, нова,
и нежно ги целувах със усмивка.
Приспивам ги. Очаквам семената
от бяла обич да покълват бавно
и пак да пея в слънчева позлата
когато в цвят потъне жарко лято...
31.12.2006
© Доли All rights reserved.
По-добро е, наистина. Редактирам го.
