11 may 2005, 23:54

Като плюшена играчка

  Poesía
1.6K 0 3

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.


Като стъклената кукла
в твоите ръце небрежни,
но без страх, че ще се счупи,
обградена с много нежност.


Като малките дечица,
просещи любов и радост,
тъй безкрайно те обичам,
с теб се чувствам едно цяло.


Като слънцето което
гали захладнялата земя
и пустинята, която е
прежадняла за вода.


Така от тебе се нуждая,
твоят поглед, твоят глас.
Как безумно те желая
всеки миг и всеки час!

11.05.2005 23:45 (за Ели)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....