11 may 2005, 23:54

Като плюшена играчка

  Poesía
1.6K 0 3

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.


Като стъклената кукла
в твоите ръце небрежни,
но без страх, че ще се счупи,
обградена с много нежност.


Като малките дечица,
просещи любов и радост,
тъй безкрайно те обичам,
с теб се чувствам едно цяло.


Като слънцето което
гали захладнялата земя
и пустинята, която е
прежадняла за вода.


Така от тебе се нуждая,
твоят поглед, твоят глас.
Как безумно те желая
всеки миг и всеки час!

11.05.2005 23:45 (за Ели)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....