Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.
Като стъклената кукла
в твоите ръце небрежни,
но без страх, че ще се счупи,
обградена с много нежност.
Като малките дечица,
просещи любов и радост,
тъй безкрайно те обичам,
с теб се чувствам едно цяло.
Като слънцето което
гали захладнялата земя
и пустинята, която е
прежадняла за вода.
Така от тебе се нуждая,
твоят поглед, твоят глас.
Как безумно те желая
всеки миг и всеки час!
11.05.2005 23:45 (за Ели)
© Марто Todos los derechos reservados