11 may 2005, 23:54

Като плюшена играчка

  Poesía
1.6K 0 3

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.


Като стъклената кукла
в твоите ръце небрежни,
но без страх, че ще се счупи,
обградена с много нежност.


Като малките дечица,
просещи любов и радост,
тъй безкрайно те обичам,
с теб се чувствам едно цяло.


Като слънцето което
гали захладнялата земя
и пустинята, която е
прежадняла за вода.


Така от тебе се нуждая,
твоят поглед, твоят глас.
Как безумно те желая
всеки миг и всеки час!

11.05.2005 23:45 (за Ели)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...