May 11, 2005, 11:54 PM

Като плюшена играчка

  Poetry
1.6K 0 3

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.


Като стъклената кукла
в твоите ръце небрежни,
но без страх, че ще се счупи,
обградена с много нежност.


Като малките дечица,
просещи любов и радост,
тъй безкрайно те обичам,
с теб се чувствам едно цяло.


Като слънцето което
гали захладнялата земя
и пустинята, която е
прежадняла за вода.


Така от тебе се нуждая,
твоят поглед, твоят глас.
Как безумно те желая
всеки миг и всеки час!

11.05.2005 23:45 (за Ели)


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...