20 abr 2010, 20:33

Като последно сбогом 

  Poesía » Otra
715 0 1
КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла.
Докато плаче липата,
всички листа замръзват в земята.
- Защо си отивате?! Спрете!
Какво става на мен разкажете.
- Майко наша, не тъжи,
а с това се примири.
Напролет ще се върнем свежи и зелени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??