rali2000 (Ралица Костова) rali2000 (Ралица Костова)
1 165
20 abr 2010, 20:33

Като последно сбогом

  Poesía » Otra
825 0 1

КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ

 

Леко се отронват листата.

Гола остава липата.

- Хей – викна тя на листенце. - Ела!

Ще загина без тебе в зимата зла.

Докато плаче липата,

всички листа замръзват в земята.

 

- Защо си отивате?! Спрете!

Какво става на мен разкажете.

- Майко наша, не тъжи,

а с това се примири.

Напролет ще се върнем свежи и зелени,

ще те окичим с най-чудните премени.

А липата си заспа

и с нетърпение чакаше пролетта.



                                     Ралица Костова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0