Като последно сбогом
КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла.
Докато плаче липата,
всички листа замръзват в земята.
- Защо си отивате?! Спрете!
Какво става на мен разкажете.
- Майко наша, не тъжи,
а с това се примири.
Напролет ще се върнем свежи и зелени,
ще те окичим с най-чудните премени.
А липата си заспа
и с нетърпение чакаше пролетта.
Ралица Костова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени
