20.04.2010 г., 20:33 ч.

Като последно сбогом 

  Поезия » Друга
698 0 1

КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ

 

Леко се отронват листата.

Гола остава липата.

- Хей – викна тя на листенце. - Ела!

Ще загина без тебе в зимата зла.

Докато плаче липата,

всички листа замръзват в земята.

 

- Защо си отивате?! Спрете!

Какво става на мен разкажете.

- Майко наша, не тъжи,

а с това се примири.

Напролет ще се върнем свежи и зелени,

ще те окичим с най-чудните премени.

А липата си заспа

и с нетърпение чакаше пролетта.



                                     Ралица Костова

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??