КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла.
Докато плаче липата,
всички листа замръзват в земята.
- Защо си отивате?! Спрете!
Какво става на мен разкажете.
- Майко наша, не тъжи,
а с това се примири.
Напролет ще се върнем свежи и зелени,
ще те окичим с най-чудните премени.
А липата си заспа
и с нетърпение чакаше пролетта.
Ралица Костова
© Ралица Костова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
