КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла.
Докато плаче липата,
всички листа замръзват в земята.
- Защо си отивате?! Спрете!
Какво става на мен разкажете.
- Майко наша, не тъжи,
а с това се примири.
Напролет ще се върнем свежи и зелени,
ще те окичим с най-чудните премени.
А липата си заспа
и с нетърпение чакаше пролетта.
Ралица Костова
© Ралица Костова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
