19 may 2009, 14:59

Като приказка

1.1K 0 36

 

По сипеи и по поляни тичам,
прегръщам вятъра с ръце,
венци красиви си заплитам,
със глас се смея, от сърце.

 

 

Дървета махат ми със клони,
тревите тайни ми шептят,
поточе вика ми от склона,
над мене птиците кръжат.

 

 

И славейче от някъде запява

любовна песен във захлас,

вятърът в дует припява...

и май във приказка съм аз.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си мила Ани, нека има повече хора като теб!
  • Нека е винаги приказно в душата ти, Валка! Нека, задлужаваш го. Сърдечни поздрави от мен!
  • albatros, благодаря за пожеланието!
  • Благодаря Сеси, радвам се, че си тук!
  • Много хубаво стихче! Леко и приятно!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...