19 мая 2009 г., 14:59

Като приказка

1.2K 0 36

 

По сипеи и по поляни тичам,
прегръщам вятъра с ръце,
венци красиви си заплитам,
със глас се смея, от сърце.

 

 

Дървета махат ми със клони,
тревите тайни ми шептят,
поточе вика ми от склона,
над мене птиците кръжат.

 

 

И славейче от някъде запява

любовна песен във захлас,

вятърът в дует припява...

и май във приказка съм аз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си мила Ани, нека има повече хора като теб!
  • Нека е винаги приказно в душата ти, Валка! Нека, задлужаваш го. Сърдечни поздрави от мен!
  • albatros, благодаря за пожеланието!
  • Благодаря Сеси, радвам се, че си тук!
  • Много хубаво стихче! Леко и приятно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...