3 jun 2005, 13:40

Като приказна фея

  Poesía
1.6K 0 5

Докоснах цвета

на червената роза,

сега съм само

ухание, слято

в лъча светлина

по който идвам

към теб.

 

Откраднах

песента на славея

и отворена клетката

разпръсна

сноп свобода

по който

очите ми тръгват

към теб.

 

Цялата съм в бяло,

като приказна фея.

Ефирна нощта

ме разнася

във своите длани.

Отвори,

за да се върна

при теб.

 

Във светлина

ме отнася пътеката

по мост

от нежно мечтание.

Изворна вода

пих след дългата суша

по нейните струи,

викът ми се носи

за да остана

при теб.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...