3 июн. 2005 г., 13:40

Като приказна фея

1.6K 0 5

Докоснах цвета

на червената роза,

сега съм само

ухание, слято

в лъча светлина

по който идвам

към теб.

 

Откраднах

песента на славея

и отворена клетката

разпръсна

сноп свобода

по който

очите ми тръгват

към теб.

 

Цялата съм в бяло,

като приказна фея.

Ефирна нощта

ме разнася

във своите длани.

Отвори,

за да се върна

при теб.

 

Във светлина

ме отнася пътеката

по мост

от нежно мечтание.

Изворна вода

пих след дългата суша

по нейните струи,

викът ми се носи

за да остана

при теб.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...