3.06.2005 г., 13:40

Като приказна фея

1.6K 0 5

Докоснах цвета

на червената роза,

сега съм само

ухание, слято

в лъча светлина

по който идвам

към теб.

 

Откраднах

песента на славея

и отворена клетката

разпръсна

сноп свобода

по който

очите ми тръгват

към теб.

 

Цялата съм в бяло,

като приказна фея.

Ефирна нощта

ме разнася

във своите длани.

Отвори,

за да се върна

при теб.

 

Във светлина

ме отнася пътеката

по мост

от нежно мечтание.

Изворна вода

пих след дългата суша

по нейните струи,

викът ми се носи

за да остана

при теб.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...