23 abr 2013, 20:44

Като пролетно небе

937 0 0

Изящното лице, понякога така игриво,

непредсказуемо е като пролетно небе.

Само преди миг изглеждаше тъй мило,

а сега с презрение разсича ме на две.

 

Непокорните очи блестят от злоба дива,

от яд едвам поемаш дъх.

Кълна се, с поглед можеш да накараш даже

и колосът да се почуства плъх.

 

Тъй нежните ти обичайно устни,

озверели, носят се във боен танц.

Замерват ме с обиди, по-ужасни,

отколкото допуска нежният ти гланц.

 

С поглед мъжки, със изпънат като струна гръб,

срещу теб седя с високо вдигната глава.

Гордо чакам острието на палача груб,

приело формата на твоите слова.

 

 

Но сърцето си да стене тихичко долавям:

„Не, недей и този път!

Не изричай думите отровни, чувствам ги

тъй, както нож, потъващ в плът!”

 

И чудо! Лъч пробива тази пагубна мъгла,

дошло е време словесният порой да спре!

Изведнъж небето пролетно се прояснява,

усмивката отново по лицето ти снове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...