23 апр. 2013 г., 20:44

Като пролетно небе 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
760 0 0

Изящното лице, понякога така игриво,

непредсказуемо е като пролетно небе.

Само преди миг изглеждаше тъй мило,

а сега с презрение разсича ме на две.

 

Непокорните очи блестят от злоба дива,

от яд едвам поемаш дъх.

Кълна се, с поглед можеш да накараш даже

и колосът да се почуства плъх.

 

Тъй нежните ти обичайно устни,

озверели, носят се във боен танц.

Замерват ме с обиди, по-ужасни,

отколкото допуска нежният ти гланц.

 

С поглед мъжки, със изпънат като струна гръб,

срещу теб седя с високо вдигната глава.

Гордо чакам острието на палача груб,

приело формата на твоите слова.

 

 

Но сърцето си да стене тихичко долавям:

„Не, недей и този път!

Не изричай думите отровни, чувствам ги

тъй, както нож, потъващ в плът!”

 

И чудо! Лъч пробива тази пагубна мъгла,

дошло е време словесният порой да спре!

Изведнъж небето пролетно се прояснява,

усмивката отново по лицето ти снове!

© Никола Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »