Като птица

Споменът се връща, кърши,

къса по малко от моята душа

и когато някой ден се свърши,

мен няма да ме има на света.

Безкрайна е любовта от жар родена,

в екстаз изпада под последна реч.

Заради тебе душата ми е ранена.

При мен остави само остър меч…

Жал притиска нежната душа.

Поиска невъзможното – да те забравя!

Но всяка стъпка напомня ми и ще реша

дълбоко в сърцето си да те оставя.

А мечът напосоки силно реже,

не пита кой си и какво ти аз дължа.

Мъката с достойна обич заедно лежи,

без тебе аз трябва да продължа.

Боли ме силнo, но с тебе ще вървя

да срещам и обич и омраза.

Ще те чакам, но силно ще скърбя.

“Обичай го“ – сърцето ми подсказа.

Ще се върнеш ли в старата пътека?

Не бързай, аз те чакам и полека

в моя скут ще те гушна и държа,

ще те обичам и безмълвна ще кръжа.