Apr 15, 2015, 12:35 AM

Като птица

  Poetry » Love
617 0 0

                                  

Като птица

 

 

Споменът се връща, кърши,

къса по малко от моята душа

и когато някой ден се свърши,

мен няма да ме има на света.

 

Безкрайна е любовта от жар родена,

в екстаз изпада под последна реч.

Заради тебе душата ми е ранена.

При мен остави само остър меч…

 

Жал притиска нежната душа.

Поиска невъзможното – да те забравя!

Но всяка стъпка напомня ми и ще реша

дълбоко в сърцето си да те оставя.

 

А мечът напосоки силно реже,

не пита кой си и какво ти аз дължа.

Мъката с достойна обич заедно лежи,

без тебе аз трябва да продължа.

 

Боли ме силнo, но с тебе ще вървя

да срещам и обич и омраза.

Ще те чакам, но силно ще скърбя.

“Обичай го“ – сърцето ми подсказа.

 

Ще се върнеш ли в старата пътека?

Не бързай, аз те чакам и полека

в моя скут ще те гушна и държа,

ще те обичам и безмълвна ще кръжа.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....