21 mar 2008, 7:59

Като пулс

  Poesía
955 0 19

Да бях марулка или сладък плод –

с последните стотинки да ме купиш,

а после – я салатка, я компот –

в тарелка глинена или пък в купа...

 

Така да вляза, да остана в теб –

невидима частица на кръвта ти.

Да атакувам твоето сърце –

един  потаен пулс на любовта ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много за полъха, който довя и до мен!!!Днес е слънчево тук и аз помолих слънцето да ти изпрати слънчев лъч поздрав от мен, на Пролетна България - цял сноп!!!
  • Хубав е този мирис, стихът ти също!
  • А-а-а, това е много добро.
    Благодаря за утринния поздрав.

    "И слънцето тoпли -
    със някакви нови лъчи.
    Оттука те виждам,
    Родино,
    оттука те чувствам.
    На пролет мирише.
    В сърцата изгряват
    мечти..."

  • закъде сме без мечтите?
    много хубаво!!!
    поздрави от вълчо!!
  • колко е хубаво! и носталгията прелива...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...