Mar 21, 2008, 7:59 AM

Като пулс

  Poetry
947 0 19

Да бях марулка или сладък плод –

с последните стотинки да ме купиш,

а после – я салатка, я компот –

в тарелка глинена или пък в купа...

 

Така да вляза, да остана в теб –

невидима частица на кръвта ти.

Да атакувам твоето сърце –

един  потаен пулс на любовта ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много за полъха, който довя и до мен!!!Днес е слънчево тук и аз помолих слънцето да ти изпрати слънчев лъч поздрав от мен, на Пролетна България - цял сноп!!!
  • Хубав е този мирис, стихът ти също!
  • А-а-а, това е много добро.
    Благодаря за утринния поздрав.

    "И слънцето тoпли -
    със някакви нови лъчи.
    Оттука те виждам,
    Родино,
    оттука те чувствам.
    На пролет мирише.
    В сърцата изгряват
    мечти..."

  • закъде сме без мечтите?
    много хубаво!!!
    поздрави от вълчо!!
  • колко е хубаво! и носталгията прелива...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...