21.03.2008 г., 7:59

Като пулс

954 0 19

Да бях марулка или сладък плод –

с последните стотинки да ме купиш,

а после – я салатка, я компот –

в тарелка глинена или пък в купа...

 

Така да вляза, да остана в теб –

невидима частица на кръвта ти.

Да атакувам твоето сърце –

един  потаен пулс на любовта ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много за полъха, който довя и до мен!!!Днес е слънчево тук и аз помолих слънцето да ти изпрати слънчев лъч поздрав от мен, на Пролетна България - цял сноп!!!
  • Хубав е този мирис, стихът ти също!
  • А-а-а, това е много добро.
    Благодаря за утринния поздрав.

    "И слънцето тoпли -
    със някакви нови лъчи.
    Оттука те виждам,
    Родино,
    оттука те чувствам.
    На пролет мирише.
    В сърцата изгряват
    мечти..."

  • закъде сме без мечтите?
    много хубаво!!!
    поздрави от вълчо!!
  • колко е хубаво! и носталгията прелива...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...