23 jun 2006, 12:49

Като пьт в света се пльзнах

  Poesía
1.6K 0 22

Мисьлта помолих в пространството
да те потьрси... Завьрна се...
Сьс снопче сльнчеви льчи...

Усмивката вьв времето изпратих.
Да те познае... Непозната...
е сега за мен дори...

Тогава като пьт, в света се пльзнах.
Неукротен... И ненамерен...
Вече зная мястото на срещата...
По мен ще минеш... някой ден...







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оргинален и силен стих!!!Поздрав и от мен!!!
  • О..ти ли си това?..
    Льчите.. ми разказаха за тебе.
    За посока.. вятьра ми дадоха.
    Знаеш колко любопитен е,
    и как се стрелва в непознатото..
    Та може да се позабавя малко.
    Изчакай ме..Ще споделя сьс тебе..
    ..богатството на вятьра..

    Поздрав!




  • Здравей,Гео!..За трети пьт днес..
    От три нататьк започва някакво вьлшебство..и спира броенето..
    Шегувам се..Благодаря ти,че си тук!
  • Харесва ми !
  • Благодаря ти,Мария!Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...