23.06.2006 г., 12:49

Като пьт в света се пльзнах

1.6K 0 22

Мисьлта помолих в пространството
да те потьрси... Завьрна се...
Сьс снопче сльнчеви льчи...

Усмивката вьв времето изпратих.
Да те познае... Непозната...
е сега за мен дори...

Тогава като пьт, в света се пльзнах.
Неукротен... И ненамерен...
Вече зная мястото на срещата...
По мен ще минеш... някой ден...







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оргинален и силен стих!!!Поздрав и от мен!!!
  • О..ти ли си това?..
    Льчите.. ми разказаха за тебе.
    За посока.. вятьра ми дадоха.
    Знаеш колко любопитен е,
    и как се стрелва в непознатото..
    Та може да се позабавя малко.
    Изчакай ме..Ще споделя сьс тебе..
    ..богатството на вятьра..

    Поздрав!




  • Здравей,Гео!..За трети пьт днес..
    От три нататьк започва някакво вьлшебство..и спира броенето..
    Шегувам се..Благодаря ти,че си тук!
  • Харесва ми !
  • Благодаря ти,Мария!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...