23.06.2006 г., 12:49

Като пьт в света се пльзнах

1.6K 0 22

Мисьлта помолих в пространството
да те потьрси... Завьрна се...
Сьс снопче сльнчеви льчи...

Усмивката вьв времето изпратих.
Да те познае... Непозната...
е сега за мен дори...

Тогава като пьт, в света се пльзнах.
Неукротен... И ненамерен...
Вече зная мястото на срещата...
По мен ще минеш... някой ден...







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оргинален и силен стих!!!Поздрав и от мен!!!
  • О..ти ли си това?..
    Льчите.. ми разказаха за тебе.
    За посока.. вятьра ми дадоха.
    Знаеш колко любопитен е,
    и как се стрелва в непознатото..
    Та може да се позабавя малко.
    Изчакай ме..Ще споделя сьс тебе..
    ..богатството на вятьра..

    Поздрав!




  • Здравей,Гео!..За трети пьт днес..
    От три нататьк започва някакво вьлшебство..и спира броенето..
    Шегувам се..Благодаря ти,че си тук!
  • Харесва ми !
  • Благодаря ти,Мария!Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...