По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите,
отпива глътка време. Не изстинало.
Ухае роза в шепите на вазата.
Несвършени сме с тебе. Като минало.
Излива тънък звън ръбът на чашите,
а виното пияно е от устните.
По тишината грапав шепот дращи.
Непредвидими сме. Като изкуство. ...