Като разсъмване
По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите,
отпива глътка време. Не изстинало.
Ухае роза в шепите на вазата.
Несвършени сме с тебе. Като минало.
Излива тънък звън ръбът на чашите,
а виното пияно е от устните.
По тишината грапав шепот дращи.
Непредвидими сме. Като изкуство.
Загърнати във нощната си приказка,
събираме звездите ѝ по тъмно.
Отвън щурците дрезгаво се кискат.
И неизбежни сме. Като разсъмване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
Много ми хареса! Весели празници!
